« ен-Нур »
« стих-22 »
وَلَا يَأْتَلِ أُوْلُوا الْفَضْلِ مِنكُمْ وَالسَّعَةِ أَن يُؤْتُوا أُوْلِي الْقُرْبَى وَالْمَسَاكِينَ وَالْمُهَاجِرِينَ فِي سَبِيلِ اللَّهِ وَلْيَعْفُوا وَلْيَصْفَحُوا أَلَا تُحِبُّونَ أَن يَغْفِرَ اللَّهُ لَكُمْ وَاللَّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ
българската транслитерация: Уe ля йe’тeли улул фaдлъ минкум уeс сeaти eн ю’ту улил курба уeл мeсакинe уeл мухаджиринe фи сeбилиллах(сeбилиллахи), уeл я’фу уeл ясфeху, e ля тухъббунe eн ягфирaллаху лeкум, уaллаху гaфурун рaхим(рaхимун).
И дарените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на роднините и бедните, и преселниците по пътя на Аллах! И нека прощават, и бъдат доброжелателни! Нима не искате да бъдете опростени от страна на Аллах? И Аллах е Опрощаващия, Милосърдния.
