« стих-97 »
قَالَ فَاذْهَبْ فَإِنَّ لَكَ فِي الْحَيَاةِ أَن تَقُولَ لَا مِسَاسَ وَإِنَّ لَكَ مَوْعِدًا لَّنْ تُخْلَفَهُ وَانظُرْ إِلَى إِلَهِكَ الَّذِي ظَلْتَ عَلَيْهِ عَاكِفًا لَّنُحَرِّقَنَّهُ ثُمَّ لَنَنسِفَنَّهُ فِي الْيَمِّ نَسْفًا
българската транслитерация: Калe фeзхeб фe иннe лeкe фил хaяти eнтeкулe ла мисасe уe иннe лeкe мeу’ъдeн лeнтухлeфeх(тухлeфeху), уaнзур ила иляхикeллeзи зaлтe aлeйхи акифа(акифeн), лe нухaррикaннeху суммe лe нeнсифeннeху фил йeмми нeсфа(нeсфeн).
Рече (Муса) (Мойсей): “Иди вече! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб непременно следва обещаното (мъчение), от което не можеш да избягаш. И погледни към твоя бог, комуто прославяш усърдно! Непременно ще го изгорим, после ще разпръснем прахта му изцяло в морето.”
