19/Мариам-2: (Този стих) е разказ (споменаване) за милостинята на твоя Господ към Неговия раб Закария.
19/Мариам-4: Рече (Закария): “Господи мой, отслабнаха костите ми и побеляха косите ми, Господи никога моят зов към Теб не остана без отговор.
19/Мариам-5: И наистина аз имах опасения, че моите наследници няма да са като мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с наследник,
19/Мариам-6: който да наследи мен и рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”
19/Мариам-7: “О, Закария, благовестваме те Ние с момче на име Яхя. Не сме сторвали негов съименник (човек с такова име) преди.”
19/Мариам-8: Рече (Закария): “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”
19/Мариам-9: Рече (ангелът): “Така.” Твоят Господ повели: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”
19/Мариам-10: Рече (Закария): “Господи, дай ми знак!” Рече (Аллах): “Знакът за теб е три нощи да не можеш да говориш с хората, без (да имаш) недостатък.”
19/Мариам-11: И излезе при своя народ от светилището, и им посочи (безгласно) да възславят Аллах и сутрин, и вечер.
