20/Та ха-77: И наистина Ние разкрихме на Муса (Мойсей) така: “Тръгни на път нощем с Моите раби и отвори за тях сух път! Не се страхувай, че ще те застигне (Фараонът) и не се плаши (от удавяне)!”
20/Та ха-78: Така Фараонът с войските си ги последва, а подир това морето ги погълна (удавиха се във водата) напълно.
20/Та ха-79: И заблуди Фараонът своя народ и възпрепятства напътствието (на народа си).
20/Та ха-80: О, синове на Израил, бяхме ви спасили от вашия враг и бяхме определили среща с вас в дясната страна на Планината Тур, и бяхме ви спуснали над вас манна небесна и пъдпъдъци.
20/Та ха-81: Яжте от благата, които ви дарихме, и не проявявайте гнет в това, за да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен заради страстите си (последвал е страстите на душата си и е изпаднал в заблуда).
20/Та ха-82: Аз опрощавам всеки, който се покае (пред духовен учител) и (за втори път) стане вярващ (вярата се изписва в сърцето му и става по-силна), и върши праведни дела ( чрез споменаване изчиства пороците от душата си), после той бива напътен към Мен (за да срещне духът му Моя Лик).
20/Та ха-83: “О, Муса (Мойсей), какво те накара да избързаш (да се отделиш) от своя народ,?”
20/Та ха-84: Рече (Муса) (Мойсей): “Те идат след мен, а аз избързах към Теб, Господи, за да бъдеш доволен от мен.”
20/Та ха-85: Рече (Аллах): “Наистина Ние изпитахме твоя народ след теб и Самири ги заблуди.”
20/Та ха-86: И се върна Муса (Мойсей) при своя народ разгневен и огорчен и им рече: “О, народе мой, не ви ли даде едно хубаво обещание вашият Господ? Или срокът за това ви се стори дълъг, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихте обещанието си към мен?”
20/Та ха-87: Рекоха (те): “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, та ги захвърлихме (в огъня, за да ги разтопим). Така ги захвърли и Самири.”
