« стих-87 »
قَالُوا مَا أَخْلَفْنَا مَوْعِدَكَ بِمَلْكِنَا وَلَكِنَّا حُمِّلْنَا أَوْزَارًا مِّن زِينَةِ الْقَوْمِ فَقَذَفْنَاهَا فَكَذَلِكَ أَلْقَى السَّامِرِيُّ
българската транслитерация: Калу ма aхлeфна мeу’ъдeкe би мeлкина уe лакинна хуммилна eузарeн мин зинeтил кaуми фe кaзeфнаха фe кeзаликe eлкас самирийй(самирийю).
Рекоха (те): “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, та ги захвърлихме (в огъня, за да ги разтопим). Така ги захвърли и Самири.”
