« стих-40 »
إِذْ تَمْشِي أُخْتُكَ فَتَقُولُ هَلْ أَدُلُّكُمْ عَلَى مَن يَكْفُلُهُ فَرَجَعْنَاكَ إِلَى أُمِّكَ كَيْ تَقَرَّ عَيْنُهَا وَلَا تَحْزَنَ وَقَتَلْتَ نَفْسًا فَنَجَّيْنَاكَ مِنَ الْغَمِّ وَفَتَنَّاكَ فُتُونًا فَلَبِثْتَ سِنِينَ فِي أَهْلِ مَدْيَنَ ثُمَّ جِئْتَ عَلَى قَدَرٍ يَا مُوسَى
българската транслитерация: Изтeмши ухтукe фeтeкулу хeл eдуллукум aла мeн йeкфулух(йeкфулуху), фe рeджa’накe ила уммикe кeйтaкaррe aйнуха уe латaхзeн(тaхзeнe), уe кaтeлтe нeфсeн фe нeджджeйнакe минeл гaмми уe фeтeннакe футуна(футунeн), фe лeбистe сининe фи eхли мeдйeнe суммe джи’тe aла кaдeрин я муса.
А сестра ти (те следеше). (Когато те приеха в двореца) отиде (там) и каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. А ти бе убил човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Медйан. После ти дойде по предопределение, о, Муса (Мойсей).
