« стих-109 »
يَوْمَئِذٍ لَّا تَنفَعُ الشَّفَاعَةُ إِلَّا مَنْ أَذِنَ لَهُ الرَّحْمَنُ وَرَضِيَ لَهُ قَوْلًا
българската транслитерация: Йeумe изин латeнфaуш шeфаaту илла мeн eзинe лeхур рaхману уe рaдъйe лeху кaула(кaулeн).
В Деня, няма полза от ничие застъпничество, освен от застъпничеството на получилия позволението и благоволението на Всемилостивия.”
