« стих-131 »
وَلَا تَمُدَّنَّ عَيْنَيْكَ إِلَى مَا مَتَّعْنَا بِهِ أَزْوَاجًا مِّنْهُمْ زَهْرَةَ الْحَيَاةِ الدُّنيَا لِنَفْتِنَهُمْ فِيهِ وَرِزْقُ رَبِّكَ خَيْرٌ وَأَبْقَى
българската транслитерация: Уe латeмуддeннe aйнeйкe ила ма мeтта’на бихи eзуаджeн минхум зeхрeтeл хaятид дуня ли нeфтинeхум фих(фихи), уe ръзку рaббикe хaйрун уe eбка.
И не спирай поглед (не се възхищавай) на прелестите на земния живот, които дадохме на някои, за да ги изпитаме с това! А препитанието на твоя Господ е по-доброто и вечното.
