« стих-47 »
فَأْتِيَاهُ فَقُولَا إِنَّا رَسُولَا رَبِّكَ فَأَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ وَلَا تُعَذِّبْهُمْ قَدْ جِئْنَاكَ بِآيَةٍ مِّن رَّبِّكَ وَالسَّلَامُ عَلَى مَنِ اتَّبَعَ الْهُدَى
българската транслитерация: Фe’тияху фe кула инна рeсула рaббикe фe eрсил мeaна бeни исраилe уe латуaззибхум, кaд джи’накe би айeтин мин рaббик(рaббикe), уeс сeламу aла мeниттeбeaл худа.
Тогава двамата отидете при него и му кажете така: “Ние сме пратеници на твоя Господ. Изпрати с нас синовете на Израил и не ги измъчвай повече! Донесохме ти знамение от твоя Господ. Мир за онези, които следват напътствието на Аллах!
