18/ал-Кахф-84: Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.
18/ал-Кахф-86: Когато стигна до мястото, където залязва слънцето, видя, че то залязва в кална вода и намери там (близо до водата) хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.”
18/ал-Кахф-87: Рече (Зу-л-карнайн): “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение.
18/ал-Кахф-88: А онзи, който вярва (пожелава да срещне Лика на Аллах приживе) и върши праведни дела (изчистващи пороците от душата), негова е най-прекрасната награда и ще му отредим Нашата най-лека повеля.”
18/ал-Кахф-90: Когато стигна, където изгрява слънцето, намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.
18/ал-Кахф-91: Така Ние обгръщаме със знание всичко, което става при него.
18/ал-Кахф-93: Когато стигна между двете планини, намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.
18/ал-Кахф-94: Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж сеят развала по земята. Да ти дадем ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?”
18/ал-Кахф-95: Рече (Зу-л-Карнайн): “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!
18/ал-Кахф-96: Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!”
18/ал-Кахф-97: И нито ще могат да я изкатерят, нито ще могат да я пробият.
