« ал-Маида »
« стих-64 »
وَقَالَتِ الْيَهُودُ يَدُ اللّهِ مَغْلُولَةٌ غُلَّتْ أَيْدِيهِمْ وَلُعِنُواْ بِمَا قَالُواْ بَلْ يَدَاهُ مَبْسُوطَتَانِ يُنفِقُ كَيْفَ يَشَاء وَلَيَزِيدَنَّ كَثِيرًا مِّنْهُم مَّا أُنزِلَ إِلَيْكَ مِن رَّبِّكَ طُغْيَانًا وَكُفْرًا وَأَلْقَيْنَا بَيْنَهُمُ الْعَدَاوَةَ وَالْبَغْضَاء إِلَى يَوْمِ الْقِيَامَةِ كُلَّمَا أَوْقَدُواْ نَارًا لِّلْحَرْبِ أَطْفَأَهَا اللّهُ وَيَسْعَوْنَ فِي الأَرْضِ فَسَادًا وَاللّهُ لاَ يُحِبُّ الْمُفْسِدِينَ
българската транслитерация: Уe калeтил йeхуду йeдуллахи мaглулeх(мaглулeтун) гуллeт eйдихим уe луъну бима калю бeл йeдаху мeбсутaтани юнфъку кeйфe йeша(йeшау) уe лeйeзидeннe кeсирaн минхум ма унзилe илeйкe мин рaббикe тугянeн уe куфра(куфрeн) уe eлкaйна бeйнeхумул aдауeтe уeл бaгдаe ила йeумил къямeх(къямeти) куллeма eукaду нарaн лил хaрби eтфeeхaллаху уe йeс’aунe фил aрдъ фeсадa(фeсадeн) уaллаху ла юхъббул муфсидин(муфсидинe).
И рекоха юдеите: “Ръката на Аллах е стисната (скъперник е Аллах).” И ръцете им се вързаха, и се прокълнаха за онова, което изрекоха. Не, напротив! Неговите ръце са разтворени и раздава, както пожелае. И у мнозина от тях низпосланото на теб от твоя Господ множи неизбежно тяхното престъпване и неверие. И всяхме сред тях вражда и ненавист до Съдния ден. Всеки път, щом разпалят огън за война, Аллах го угасява. И се трудят, за да сеят по земята развала, а Аллах не обича сеещите развала.
