4/ан-Ниса-163: Ние ти дадохме откровение, както дадохме и на Нух (Ной) и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим (Авраам) и Исмаил, и Исхак, и Якуб (Яков), и родовете му, и на Иса (Исус), и Еюб, и Юнус, и Харун, и Сюлейман (Соломон), и Дауд (Давид) го дарихме с Псалмите.
4/ан-Ниса-164: И на пратеници, за които вече ти разказахме преди, и на пратеници, за които не сме ти разказали (им разкрихме, дадохме им откровение). А с Муса (Мойсей) Аллах говори със слова (пряко).
4/ан-Ниса-165: (Те) пратениците са благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците (за да не кажат хората, че не им е дошъл пратеник да ги извести). Аллах е всемогъщ, премъдър.
4/ан-Ниса-166: Аллах свидетелства, че онова, което ти низпосла (Корана), го низпосла със знанието Си и ангелите свидетелстват. И достатъчен е Аллах за свидетел.
4/ан-Ниса-167: А които отричат и възпират от пътя на Аллах, те са в дълбока заблуда.
4/ан-Ниса-168: А на онези, които отричат и угнетяват (възпират другите от среща с духовен водител), Аллах не ще им прости и не ще ги насочи по пътя водещ към Него.
4/ан-Ниса-169: Но ще са насочени по пътя отвеждащ към Ада, там ще пребивават вечно и завинаги. Това за Аллах е лесно.
4/ан-Ниса-170: О, хора, Пратеникът дойде при вас с истината от вашия Господ, тогава повярвайте (пожелайте да отдадете духа си на Аллах преди смъртта)! Това е най-доброто за вас. А ако отричате, на Аллах е всичко на небесата и на земята. И Аллах е всезнаещ, премъдър.
