5/ал-Маида-24: (Те) рекоха: “О, Муса, никога не ще влезем в нея, докато те са още там. Вървете ти и твоят Господ, и се сражавайте! А ние ще седим ето тук”.
5/ал-Маида-25: Рече (Муса): “Господи, имам власт само над себе си и брат си. Отдели ни вече от нечестивите хората”!
5/ал-Маида-26: Рече (Аллах): “Това място им е забранено вече за четиридесет години и те ще скитат в заблуда по земята. И не скърби вече за нечестивите хора!
5/ал-Маида-27: И им прочети правдиво вестта за двамата синове на Адам, как принесоха жертви, които да ги доближат до Аллах.(Жертвата) на единия бе приета, а на другия не бе приета. Тоя (чиято жертва не бе приета) рече: “Ще те убия!” (А другият) рече: “Аллах приема жертвите само от притежателите на таква (които се уповават на Аллах и се боят да не изгубят милостта Му).
5/ал-Маида-28: Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Наистина за се боя от Аллах, Господа на световете.
5/ал-Маида-29: И искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях, и да бъдеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.”
5/ал-Маида-30: И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и така стана един от губещите.
5/ал-Маида-31: И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Рече си той: “О, горко ми, нима не мога да съм колкото този гарван дори, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите.
