« ал-Маида »
« стих-27 »
وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ ابْنَيْ آدَمَ بِالْحَقِّ إِذْ قَرَّبَا قُرْبَانًا فَتُقُبِّلَ مِن أَحَدِهِمَا وَلَمْ يُتَقَبَّلْ مِنَ الآخَرِ قَالَ لَأَقْتُلَنَّكَ قَالَ إِنَّمَا يَتَقَبَّلُ اللّهُ مِنَ الْمُتَّقِينَ
българската транслитерация: Уeтлу aлeйхим нeбeeбнeй адeмe бил хaккъ из кaррeба курбанeн фe тукуббилe мин eхaдихима уe лeм ютeкaббeл минeл ахaр(ахaри) калe лe aктулeннeк(aктулeннeкe) калe иннeма йeтeкaббeлуллаху минeл муттeкин(муттeкинe).
И им прочети правдиво вестта за двамата синове на Адам, как принесоха жертви, които да ги доближат до Аллах.(Жертвата) на единия бе приета, а на другия не бе приета. Тоя (чиято жертва не бе приета) рече: “Ще те убия!” (А другият) рече: “Аллах приема жертвите само от притежателите на таква (които се уповават на Аллах и се боят да не изгубят милостта Му).
