« ал-Маида »
« стих-17 »
لَّقَدْ كَفَرَ الَّذِينَ قَآلُواْ إِنَّ اللّهَ هُوَ الْمَسِيحُ ابْنُ مَرْيَمَ قُلْ فَمَن يَمْلِكُ مِنَ اللّهِ شَيْئًا إِنْ أَرَادَ أَن يُهْلِكَ الْمَسِيحَ ابْنَ مَرْيَمَ وَأُمَّهُ وَمَن فِي الأَرْضِ جَمِيعًا وَلِلّهِ مُلْكُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا يَخْلُقُ مَا يَشَاء وَاللّهُ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ
българската транслитерация: Лeкaд кeфeрeллeзинe калю иннaллахe хууeл мeсихубну мeрйeм(мeрйeмe) кул фe мeн йeмлику минaллахи шeй’eн ин eрадe eн юхликeл мeсихaбнe мeрйeмe уe уммeху уe мeн фил aрдъ ceмиa(ceмиaн) уe лиллахи мулкус сeмауати уeл aрдъ уe ма бeйнeхума. яхлуку ма йeша(йeшау) уaллаху aла кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Неверници станаха онези, които казват: “Месията, синът на Мариам, е Аллах.” Кажи им: “А ако Аллах поиска да погуби Месията, сина на Мариам, и майка му, и всички по земята, кой има сила да попречи с нещо на Аллах?” На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява, каквото пожелае. И Аллах за всяко нещо има сила.
