« ал-Маида »
« стих-107 »
فَإِنْ عُثِرَ عَلَى أَنَّهُمَا اسْتَحَقَّا إِثْمًا فَآخَرَانِ يِقُومَانُ مَقَامَهُمَا مِنَ الَّذِينَ اسْتَحَقَّ عَلَيْهِمُ الأَوْلَيَانِ فَيُقْسِمَانِ بِاللّهِ لَشَهَادَتُنَا أَحَقُّ مِن شَهَادَتِهِمَا وَمَا اعْتَدَيْنَا إِنَّا إِذًا لَّمِنَ الظَّالِمِينَ
българската транслитерация: Фe ин усирe aла eннeхумастeхaкка исмeн фe ахaрани йeкумани мaкамeхума минeллeзинeстeхaккa aлeйхимул eулeяни фe юксимани биллахи лe шeхадeтуна eхaкку мин шeхадeтихима уe мa’тeдeйна, инна изeн лe минeз залимин(залиминe).
А ако се разкрие, че тези двама са извършили грях, тогава местата им да заемат други двама измежду най-близките наследници, чието право е било ощетено. И да се закълнат в Аллах: “Наистина свидетелствуването ни е по-вярно от свидетелствуването им и ние не престъпихме. Иначе ще сме от угнетителите.”
