« ал-Маида »
« стих-52 »
فَتَرَى الَّذِينَ فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٌ يُسَارِعُونَ فِيهِمْ يَقُولُونَ نَخْشَى أَن تُصِيبَنَا دَآئِرَةٌ فَعَسَى اللّهُ أَن يَأْتِيَ بِالْفَتْحِ أَوْ أَمْرٍ مِّنْ عِندِهِ فَيُصْبِحُواْ عَلَى مَا أَسَرُّواْ فِي أَنْفُسِهِمْ نَادِمِينَ
българската транслитерация: Фe тeраллeзинe фи кулубихим мaрaдун юсариунe фихим йeкулунe нaхша eн тусибeна даирeх(даирeтун) фe aсаллаху eн йe’тийe бил фeтхи eу eмрин мин индихи фe юсбиху aла ма eсeрру фи eнфусихим надимин(надиминe).
И ще видиш онези (които взимат за ближни юдеите и християните), в чиито сърца има болест, да обикалят сред тях с думите: “Страхуваме се, ако нещата се обърнат, да не ни сполети беда.” Дано Аллах им възвести победа или Своя заповед, и те да съжалят за онова, което са таили у себе си.
