« ал-Анбиа »
« стих-44 »
بَلْ مَتَّعْنَا هَؤُلَاء وَآبَاءهُمْ حَتَّى طَالَ عَلَيْهِمُ الْعُمُرُ أَفَلَا يَرَوْنَ أَنَّا نَأْتِي الْأَرْضَ نَنقُصُهَا مِنْ أَطْرَافِهَا أَفَهُمُ الْغَالِبُونَ
българската транслитерация: Бeл мeттa’на хаулаи уe абаeхум хaтта талe aлeйхимул умур(умуру), e фe ля йeрeунe eнна нe’тил aрдa нeнкусуха мин eтрафиха, e фeхумул галибун(галибунe).
И Ние ги оставихме да се насладят, те и бащите им, през живота им, който им се струва дълъг период от време,. Нима не виждат как Ние намаляме земята по нейните краища? Тогава те ли са властващите?
