« ат-Тауба »
« стих-72 »
وَعَدَ اللّهُ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا وَمَسَاكِنَ طَيِّبَةً فِي جَنَّاتِ عَدْنٍ وَرِضْوَانٌ مِّنَ اللّهِ أَكْبَرُ ذَلِكَ هُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ
българската транслитерация: Уaaдaллахул му’мининe уeл му’минати джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха уe мeсакинe тaййибeтeн фи джeннати aдн(aднин), уe ръдуанун минaллахи eкбeр(eкбeру), заликe хууeл фeузул aзим(aзиму).
Аллах обеща на вярващите мъже и жени (които желаят Аллах) Градините, сред които текат реки, там те ще пребивават вечно. За тях има приятна обител в Градините на Адн. А най-голямото възнаграждение (от всички) за тях е благоволението на Аллах. Това е най-голямото спасение.
