« ат-Тауба »
« стих-61 »
وَمِنْهُمُ الَّذِينَ يُؤْذُونَ النَّبِيَّ وَيِقُولُونَ هُوَ أُذُنٌ قُلْ أُذُنُ خَيْرٍ لَّكُمْ يُؤْمِنُ بِاللّهِ وَيُؤْمِنُ لِلْمُؤْمِنِينَ وَرَحْمَةٌ لِّلَّذِينَ آمَنُواْ مِنكُمْ وَالَّذِينَ يُؤْذُونَ رَسُولَ اللّهِ لَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ
българската транслитерация: Уe минхумуллeзинe ю’зунeн нeбиййe уe йeкулунe хууe узун(узунун), кул узуну хaйрин лeкум ю’мину биллахи уe ю’мину лил му’мининe уe рaхмeтун лиллeзинe амeну минкум, уeллeзинe ю’зунe рeсулaллахи лeхум aзабун eлим(eлимун).
Онези от тях, които хулят Пророка и казват: “Той е като ухо (слуша и вярва във всичко, което му се казва).” Кажи: “Той за вас е ухото на доброто (слуша и приема вашите слова; не защото не знае, а защото не ви отрича). Той вярва в Аллах и вярва на вярващите. Той е милост за онези от вас, които вярват. А за онези, които клеветят Пратеника на Аллах, за тях има болезнено мъчение.
