« ат-Тауба »
« стих-35 »
يَوْمَ يُحْمَى عَلَيْهَا فِي نَارِ جَهَنَّمَ فَتُكْوَى بِهَا جِبَاهُهُمْ وَجُنوبُهُمْ وَظُهُورُهُمْ هَذَا مَا كَنَزْتُمْ لأَنفُسِكُمْ فَذُوقُواْ مَا كُنتُمْ تَكْنِزُونَ
българската транслитерация: Йeумe юхма aлeйха фи нари джeхeннeмe фe тукуа биха джибахухум уe джунубухум уe зухурухум, хаза ма кeнeзтум ли eнфусикум фe зуку ма кунтум тeкнизун(тeкнизунe).
В деня, когато то (желязото) ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челата, хълбоците и гърбовете им: “Това е, което натрупахте за себе си (за душите си). Вкусете, каквото сте трупали!”
