« ат-Тауба »
« стих-118 »
وَعَلَى الثَّلاَثَةِ الَّذِينَ خُلِّفُواْ حَتَّى إِذَا ضَاقَتْ عَلَيْهِمُ الأَرْضُ بِمَا رَحُبَتْ وَضَاقَتْ عَلَيْهِمْ أَنفُسُهُمْ وَظَنُّواْ أَن لاَّ مَلْجَأَ مِنَ اللّهِ إِلاَّ إِلَيْهِ ثُمَّ تَابَ عَلَيْهِمْ لِيَتُوبُواْ إِنَّ اللّهَ هُوَ التَّوَّابُ الرَّحِيمُ
българската транслитерация: Уe aлeс сeласeтиллeзинe хуллифу, хaтта иза дакaт aлeйхимул aрду бима рeхубeт уe дакaт aлeйхим eнфусухум уe зaнну eн ла мeлджee минaллахи илла илeйх(илeйхи), суммe табe aлeйхим ли йeтубу, иннaллахe хууeт тeууабур рaхим(рaхиму).
Покаянието на останалите трима (които не излязоха за битката и получиха отсрочка за решението на Аллах) също бе прието. Но преди това (преди Аллах да им приеме покаянието) земята, колкото и да е просторна, им се стори тясна; и им се свиха душите и се убедиха, че няма друго убежище за тях освен Аллах (няма друго избавление за тях, освен да се върнат при Аллах). После Той се смили над тях им прие покаянието, за да могат духовните им тела отново да достигнат Аллах. Несъмнено, Аллах приема покаянието, Той е Милосърден.
