« ат-Тауба »
« стих-38 »
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ مَا لَكُمْ إِذَا قِيلَ لَكُمُ انفِرُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ اثَّاقَلْتُمْ إِلَى الأَرْضِ أَرَضِيتُم بِالْحَيَاةِ الدُّنْيَا مِنَ الآخِرَةِ فَمَا مَتَاعُ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا فِي الآخِرَةِ إِلاَّ قَلِيلٌ
българската транслитерация: Я eйюхeллeзинe амeну ма лeкум иза килe лeкумунфиру фи сeбилиллахиссакaлтум илeл aрд(aрди), e рaдитум бил хaйатид дунйа минeл ахирeх(ахирeти), фe ма мeтаул хaйатид дунйа фил ахирeти илла кaлил(кaлилун).
О, вярващи (които вярвате в отдаването преди смъртта на Аллах), какво ви стана? Та щом ви се рече: “Устремете се към битка по пътя на Аллах (борете се с пороците на душите си и отдайте духовните си тела на Аллах)!” Закретахте по земята (не се напъти духът ви към Аллах) (и не излязохте на битка заедно с ислямската армия)? (Нима се отказахте от отдаването на духа на Аллах) и предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде малка.
