« ат-Тауба »
« стих-117 »
لَقَد تَّابَ الله عَلَى النَّبِيِّ وَالْمُهَاجِرِينَ وَالأَنصَارِ الَّذِينَ اتَّبَعُوهُ فِي سَاعَةِ الْعُسْرَةِ مِن بَعْدِ مَا كَادَ يَزِيغُ قُلُوبُ فَرِيقٍ مِّنْهُمْ ثُمَّ تَابَ عَلَيْهِمْ إِنَّهُ بِهِمْ رَؤُوفٌ رَّحِيمٌ
българската транслитерация: Лeкaд табaллаху aлeн нeбиййи уeл мухаджиринe уeл eнсариллeзинeт тeбeуху фи саaтил усрeти мин бa’ди ма кадe йeзигу кулубу фeрикън минхум суммe табe aлeйхим, иннeху бихим рaуфун рaхим(рaхимун).
И Аллах допринесе за покаянието на Пророка и преселниците и помощниците, които го последваха, чиито сърца едва не се бяха отклонили в трудния час, и на една група от тях. После Той прие покаянието им, защото наистина към тях Той (Аллах) е Състрадателен, Милосърден.
