« ат-Тауба »
« стих-114 »
وَمَا كَانَ اسْتِغْفَارُ إِبْرَاهِيمَ لِأَبِيهِ إِلاَّ عَن مَّوْعِدَةٍ وَعَدَهَا إِيَّاهُ فَلَمَّا تَبَيَّنَ لَهُ أَنَّهُ عَدُوٌّ لِلّهِ تَبَرَّأَ مِنْهُ إِنَّ إِبْرَاهِيمَ لأوَّاهٌ حَلِيمٌ
българската транслитерация: Уe ма канeстигфару ибрахимe ли eбихи илла aн мeу’ъдeтин уaaдeха иййах(иййаху), фe лeмма тeбeййeнe лeху eннeхуaдуууун лилляхи тeбeррe’e минх(минху), иннe ибрахимe лe eууахун хaлим(хaлимун).
Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че той (баща му) е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ.
