« ат-Тауба »
« стих-40 »
إِلاَّ تَنصُرُوهُ فَقَدْ نَصَرَهُ اللّهُ إِذْ أَخْرَجَهُ الَّذِينَ كَفَرُواْ ثَانِيَ اثْنَيْنِ إِذْ هُمَا فِي الْغَارِ إِذْ يَقُولُ لِصَاحِبِهِ لاَ تَحْزَنْ إِنَّ اللّهَ مَعَنَا فَأَنزَلَ اللّهُ سَكِينَتَهُ عَلَيْهِ وَأَيَّدَهُ بِجُنُودٍ لَّمْ تَرَوْهَا وَجَعَلَ كَلِمَةَ الَّذِينَ كَفَرُواْ السُّفْلَى وَكَلِمَةُ اللّهِ هِيَ الْعُلْيَا وَاللّهُ عَزِيزٌ حَكِيمٌ
българската транслитерация: Иллa тeнсуруху фe кaд нaсaрaхуллаху из aхрeджeхуллeзинe кeфeру санийeснeйни из хума фил гари из йeкулу ли сахибихи ла тaхзeн иннaллахe мeaна, фe eнзeлaллаху сeкинeтeху aлeйхи уe eййeдeху биджунудин лeм тeрeуха уe джeaлe кeлимeтeллeзинe кeфeрус суфла, уe кeлимeтуллахи хийeл улйа уaллаху aзизун хaким (хaкимун).
Когато вие не помогнахте, Аллах му помогна (на Пратеника). Когато неверниците го прогониха (принудиха) да излезе (от Мека), Той бе един от двамата. Когато бяха в пещерата, рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а словото на Аллах е най-възвишеното. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.
