« ат-Тауба »
« стих-100 »
وَالسَّابِقُونَ الأَوَّلُونَ مِنَ الْمُهَاجِرِينَ وَالأَنصَارِ وَالَّذِينَ اتَّبَعُوهُم بِإِحْسَانٍ رَّضِيَ اللّهُ عَنْهُمْ وَرَضُواْ عَنْهُ وَأَعَدَّ لَهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي تَحْتَهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا أَبَدًا ذَلِكَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ
българската транслитерация: Уeс сабикунeл eууeлунe минeл мухаджиринe уeл eнсари уeллeзинeттeбeухум би ъхсанин рaдъяллаху aнхум уe рaду aнху уe eaддe лeхум джeннатин тeджри тaхтeхeл eнхару халидинe фиха eбeда(eбeдeн), заликeл фeузул aзим(aзиму).
Приближените на Пророка (част от онези, които се надпреварваха в добрите дела, които бяха пречистили душевните си пороци и се бяха усъвършенствали, и отдали на Аллах волята си, и Той им възложи задачата да пречистват и усъвършенстват хората): те се състояха от преселници (онези, които се преселиха от Мека в Медина) и помощници (онези, които приеха Пророка в Медина) и група хора, които ги последваха. (Тъй като приближените се бяха усъвършенствали и разполагаха с правото да пречистват другите, затова хората се обвързаха с тях и ги последваха.) Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. За тях Той е приготвил Градините, сред които текат реки, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е най-голямата награда.
