« ал-Анам »
« стих-138 »
وَقَالُواْ هَذِهِ أَنْعَامٌ وَحَرْثٌ حِجْرٌ لاَّ يَطْعَمُهَا إِلاَّ مَن نّشَاء بِزَعْمِهِمْ وَأَنْعَامٌ حُرِّمَتْ ظُهُورُهَا وَأَنْعَامٌ لاَّ يَذْكُرُونَ اسْمَ اللّهِ عَلَيْهَا افْتِرَاء عَلَيْهِ سَيَجْزِيهِم بِمَا كَانُواْ يَفْتَرُونَ
българската транслитерация: Уe калю хазихи eн’амун уe хaрсун хиджрун ла ят’aмуха илла мeн нeшау би зa’михим уe eн’амун хурримeт зухуруха уe eн’амун ла йeзкурунeсмaллахи aлeйхaфтираeн aлeйх(aлeйхи) сe йeджзихим бима кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
И казаха те: “Това е добитък и посев под възбрана, с тях се храни само онзи, който ние пожелаем.” - според тяхното твърдение. И забраниха (качването) на гърбовете на някои добичета, а над други добичета (несправедливо) не споменават името на Аллах - (ни ги колят в името на Аллах). Той (Аллах)ще им въздаде, задето си измисляха.
