« ал-Анам »
« стих-71 »
قُلْ أَنَدْعُو مِن دُونِ اللّهِ مَا لاَ يَنفَعُنَا وَلاَ يَضُرُّنَا وَنُرَدُّ عَلَى أَعْقَابِنَا بَعْدَ إِذْ هَدَانَا اللّهُ كَالَّذِي اسْتَهْوَتْهُ الشَّيَاطِينُ فِي الأَرْضِ حَيْرَانَ لَهُ أَصْحَابٌ يَدْعُونَهُ إِلَى الْهُدَى ائْتِنَا قُلْ إِنَّ هُدَى اللّهِ هُوَ الْهُدَىَ وَأُمِرْنَا لِنُسْلِمَ لِرَبِّ الْعَالَمِينَ
българската транслитерация: Кул e нeд’у мин дуниллахи ма ла йeнфeуна уe ла ядурруна уe нурeдду aла a’кабина бa’дe из хeданаллаху кeллeзистeхуeтхуш шeятину фил aрдъ хaйранe лeху aсхабун йeд’унeху илeл худe’тина, кул иннe худaллахи хууeл худа, уe умирна ли нуслимe ли рaббил алeмин(алeминe).
Кажи им: “Да зовем не Аллах, а онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят ли? След като Аллах ни е напътил към Себе Си, да обърнем гръб ли, както прави онзи, когото сатаните на земята примамват и после го оставят объркан, а приятелите му го подканват да тръгне по правия път (който води към Аллах), а той се отвръща от тях?” Кажи им: “Несъмнено, достигането до Аллах е напътствието. И ни бе повелено да се отдадем на Господа на световете.”
