« ал-Анам »
« стих-136 »
وَجَعَلُواْ لِلّهِ مِمِّا ذَرَأَ مِنَ الْحَرْثِ وَالأَنْعَامِ نَصِيبًا فَقَالُواْ هَذَا لِلّهِ بِزَعْمِهِمْ وَهَذَا لِشُرَكَآئِنَا فَمَا كَانَ لِشُرَكَآئِهِمْ فَلاَ يَصِلُ إِلَى اللّهِ وَمَا كَانَ لِلّهِ فَهُوَ يَصِلُ إِلَى شُرَكَآئِهِمْ سَاء مَا يَحْكُمُونَ
българската транслитерация: Уe джeaлу лиллахи мимма зeрee минeл хaрси уeл eн’ами нaсибeнфe калу хаза лиллахи би зa’михим уe хаза ли шурeкаина, фe ма канe ли шурeкаихим фe ла ясълу илаллaхи уe ма канe лиллахи фe хууe ясилу ила шурeкаихим, саe ма яхкумун(яхкумунe).
И отделиха за Аллах част от посевите и добитъка, които Той (Аллах) е създал, и рекоха (в заблудата си): “Това е за Аллах, а това е за нашите съдружници.” Ала това, което е за съдружаваните от тях, не може да стигне до Аллах, но това, което е за Аллах стига до съдружаваните от тях. Колко лошо отсъждат!
