« ал-Анам »
« стих-44 »
فَلَمَّا نَسُواْ مَا ذُكِّرُواْ بِهِ فَتَحْنَا عَلَيْهِمْ أَبْوَابَ كُلِّ شَيْءٍ حَتَّى إِذَا فَرِحُواْ بِمَا أُوتُواْ أَخَذْنَاهُم بَغْتَةً فَإِذَا هُم مُّبْلِسُونَ
българската транслитерация: Фe лeмма нeсу ма зуккиру бихи фeтaхна aлeйхим eбуабe кулли шeй’(шeй’ин), хaтта иза фeриху бима уту eхaзнахум бaгтeтeн фe изахум мублисун(мублисунe).
И щом забравяха онова, което им се напомняше (с което биваха предупредени), разтваряхме пред тях врати за всичко. И тъкмо, когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно и после те се отчайваха!
