« ал-Анам »
« стих-122 »
أَوَ مَن كَانَ مَيْتًا فَأَحْيَيْنَاهُ وَجَعَلْنَا لَهُ نُورًا يَمْشِي بِهِ فِي النَّاسِ كَمَن مَّثَلُهُ فِي الظُّلُمَاتِ لَيْسَ بِخَارِجٍ مِّنْهَا كَذَلِكَ زُيِّنَ لِلْكَافِرِينَ مَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ
българската транслитерация: E уe мeн канe мeйтeн фe aхйeйнаху уe джeaлна лeху нурeн йeмши бихи фин наси кe мeн мeсeлуху физ зулумати лeйсe би хариджин минха, кeзаликe зуййинe лил кяфиринe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
Нима онзи, който бе мъртъв (онзи, който не се бе обърнал) и го съживихме (защото Ни пожела и се обърна), и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе от там? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат.
