« ал-Мудассир »
« стих-31 »
وَمَا جَعَلْنَا أَصْحَابَ النَّارِ إِلَّا مَلَائِكَةً وَمَا جَعَلْنَا عِدَّتَهُمْ إِلَّا فِتْنَةً لِّلَّذِينَ كَفَرُوا لِيَسْتَيْقِنَ الَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ وَيَزْدَادَ الَّذِينَ آمَنُوا إِيمَانًا وَلَا يَرْتَابَ الَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ وَالْمُؤْمِنُونَ وَلِيَقُولَ الَّذِينَ فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٌ وَالْكَافِرُونَ مَاذَا أَرَادَ اللَّهُ بِهَذَا مَثَلًا كَذَلِكَ يُضِلُّ اللَّهُ مَن يَشَاء وَيَهْدِي مَن يَشَاء وَمَا يَعْلَمُ جُنُودَ رَبِّكَ إِلَّا هُوَ وَمَا هِيَ إِلَّا ذِكْرَى لِلْبَشَرِ
българската транслитерация: Уe ма джeaлна aсхабeн нари илля мeлаикeтeн уe ма джeaлна ъддeтeхум илла фитнeтeн лиллeзинe кeфeру ли йeстeйкънeллeзинe утул китабe уe йeздадeллeзинe амeну иманeн уe ла йeртабeллeзинe утул китабe уeл му’минунe, уe ли йeкулeллeзинe фи кулубихим мaрaдун уeл кяфирунe маза eрадaллаху би хаза мeсeла(мeсeлeн), кeзаликe юдъллуллаху мeн йeшау уe йeхди мeн йeша(йeшау), уe ма я’лeму джунудe рaббикe илла ху(хууe), уe ма хийe илла зикра лил бeшeр(бeшeри).
И сторихме пазители на Огъня само ангели, и броят им бе единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието, и за да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите. И да кажат онези, в чиито сърца има болест, и неверниците: “Какво цели (иска да каже) Аллах с този пример”? Така Аллах оставя в заблуда и напътва към Себе си когото пожелае. И никой, освен Него, не знае войнствата Му. А То е само напомняне за хората.
