« ал-Джасиа »
« стих-32 »
وَإِذَا قِيلَ إِنَّ وَعْدَ اللَّهِ حَقٌّ وَالسَّاعَةُ لَا رَيْبَ فِيهَا قُلْتُم مَّا نَدْرِي مَا السَّاعَةُ إِن نَّظُنُّ إِلَّا ظَنًّا وَمَا نَحْنُ بِمُسْتَيْقِنِينَ
българската транслитерация: Уe иза килe иннe уa’дaллахи хaккун уeс саaту ла рeйбe фиха култум ма нeдри мeс саaту ин нeзунну илла зaннeн уe ма нaхну би мустeйкънин(мустeйкънинe).
И когато ви се каза, че обещанието на Аллах е истинно, и че няма съмнение за Часа, рекохте: “Не знаем какво е Часът, а само предполагаме, но не сме убедени.”
