« ал-Джасиа »
« стих-23 »
أَفَرَأَيْتَ مَنِ اتَّخَذَ إِلَهَهُ هَوَاهُ وَأَضَلَّهُ اللَّهُ عَلَى عِلْمٍ وَخَتَمَ عَلَى سَمْعِهِ وَقَلْبِهِ وَجَعَلَ عَلَى بَصَرِهِ غِشَاوَةً فَمَن يَهْدِيهِ مِن بَعْدِ اللَّهِ أَفَلَا تَذَكَّرُونَ
българската транслитерация: E фe рeeйтe мeниттeхaзe илахeху хeуаху уe eдaллeхуллаху aла илмин уe хaтeмe aла сeм’ихи уe кaлбихи уe джeaлe aла бaсaрихи гъшауeх(гъшауeтeн), фe мeн йeхдихи мин бa’диллах(бa’диллахи), e фe ла тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
Не видя ли онзи, който взима за божество (следва) своите душевни (плътски) страсти? И го остави Аллах в заблуда, въз основа на безполезните му знания. И запечата Той слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. И така кой ще го напъти към Него, освен Аллах? Не ще ли се поучите вече?
