« аз-Зумар »
« стих-8 »
وَإِذَا مَسَّ الْإِنسَانَ ضُرٌّ دَعَا رَبَّهُ مُنِيبًا إِلَيْهِ ثُمَّ إِذَا خَوَّلَهُ نِعْمَةً مِّنْهُ نَسِيَ مَا كَانَ يَدْعُو إِلَيْهِ مِن قَبْلُ وَجَعَلَ لِلَّهِ أَندَادًا لِّيُضِلَّ عَن سَبِيلِهِ قُلْ تَمَتَّعْ بِكُفْرِكَ قَلِيلًا إِنَّكَ مِنْ أَصْحَابِ النَّارِ
българската транслитерация: Уe иза мeссeл инсанe дуррун дeа рaббeху мунибeн илeйхи суммe иза хaууeлeху ни’мeтeн минху нeсийe ма канe йeд’у илeйхи мин кaблу уe джeaлe лиллахи eндадeн ли юдъллe aн сeбилих(сeбилихи), кул тeмeттa’ би куфрикe кaлилeн иннeкe мин aсхабин нар(нари).
И когато беда сполети човек, той зове своя Господ, насочвайки се към Него. После, когато (Аллах) го дари с едно благо, забравя той за своя зов по-рано и сторва на Аллах подобия, за да отклонява от Неговия път. Кажи: “Наслаждавай се още малко на своето неверие! Наистина ти си от обитателите на Огъня.”
