« аз-Зумар »
« стих-71 »
وَسِيقَ الَّذِينَ كَفَرُوا إِلَى جَهَنَّمَ زُمَرًا حَتَّى إِذَا جَاؤُوهَا فُتِحَتْ أَبْوَابُهَا وَقَالَ لَهُمْ خَزَنَتُهَا أَلَمْ يَأْتِكُمْ رُسُلٌ مِّنكُمْ يَتْلُونَ عَلَيْكُمْ آيَاتِ رَبِّكُمْ وَيُنذِرُونَكُمْ لِقَاء يَوْمِكُمْ هَذَا قَالُوا بَلَى وَلَكِنْ حَقَّتْ كَلِمَةُ الْعَذَابِ عَلَى الْكَافِرِينَ
българската транслитерация: Уeсикaллeзинe кeфeру ила джeхeннeмe зумeра(зумeрaн), хaтта иза джауха футихaт eбуабуха, уe калe лeхум хaзeнeтуха e лeм йe’тикум русулун минкум йeтлунe aлeйкум аяти рaббикум уe юнзирунeкум ликаe йeумикум хаза, калу бeла уe лакин хaккaт кeлимeтул aзаби aлeл кяфирин(кяфиринe).
И неверниците на тълпи биват подкарани към Ада. Когато стигнат там, вратите му се разтварят. И неговите пазители им казват: “Нима не дойдоха при вас пратеници измежду ви, за да ви четат знаменията на вашия Господ и да ви предупредят за вашето идване тук в този Ден?” А те казват: “Да (дойдоха)!” Ала словото за мъчението стана истина за неверниците.
