« аз-Зумар »
« стих-22 »
أَفَمَن شَرَحَ اللَّهُ صَدْرَهُ لِلْإِسْلَامِ فَهُوَ عَلَى نُورٍ مِّن رَّبِّهِ فَوَيْلٌ لِّلْقَاسِيَةِ قُلُوبُهُم مِّن ذِكْرِ اللَّهِ أُوْلَئِكَ فِي ضَلَالٍ مُبِينٍ
българската транслитерация: E фe мeн шeрeхaллаху сaдрeху лил ислами фe хууe aла нурин мин рaббих(рaббихи), фe уeйлун лил касийeти кулюбухум мин зикриллах(зикриллахи), уляикe фи дaлалин мубин(мубинин).
И чийто гръд Аллах е разтворил за Исляма (за отдаване на Аллах), вече той е дарен със светлина от своя Господ, нали? Горко на онези, чиито сърца са закоравели от споменаването на Аллах! Те са в явна заблуда.
