« аз-Зумар »
« стих-49 »
فَإِذَا مَسَّ الْإِنسَانَ ضُرٌّ دَعَانَا ثُمَّ إِذَا خَوَّلْنَاهُ نِعْمَةً مِّنَّا قَالَ إِنَّمَا أُوتِيتُهُ عَلَى عِلْمٍ بَلْ هِيَ فِتْنَةٌ وَلَكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لَا يَعْلَمُونَ
българската транслитерация: Фe иза мeссeл инсанe дуррун дeана, суммe иза хaууeлнаху ни’мeтeн минна калe иннeма утитуху aла илм(илмин), бeл хийe фитнeтун уe лакиннe eксeрeхум ла я’лeмун(я’лeмунe).
И щом беда сполети човек, той Нас зове. После, щом му дарим едно благо, казва: “Това ми бе дарено само заради моето знание.” Ала не, това е само едно изпитание. Ала повечето от тях не знаят.
