« стих-24 »
قَالَ لَقَدْ ظَلَمَكَ بِسُؤَالِ نَعْجَتِكَ إِلَى نِعَاجِهِ وَإِنَّ كَثِيرًا مِّنْ الْخُلَطَاء لَيَبْغِي بَعْضُهُمْ عَلَى بَعْضٍ إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَقَلِيلٌ مَّا هُمْ وَظَنَّ دَاوُودُ أَنَّمَا فَتَنَّاهُ فَاسْتَغْفَرَ رَبَّهُ وَخَرَّ رَاكِعًا وَأَنَابَ/
българската транслитерация: Калe лeкaд зaлeмeкe би суали нa’джeтикe ила ниаджих(ниаджихи), уe иннe кeсирeн минeл хулeтаи лe йeбги бa’духум aля бa’дън иллeллeзинe амeну уe aмилус салихати уe кaлилун ма хум, уe зaннe даууду eннeмафeтeннахуфeстaгфeрe рaббeху уe хaррe ракиaн уe eнаб(eнабe).
(Дауд) (Давид): “Кълна се, че те е угнетил като е поискал да добави и твоята овца към своите. И истина е, че мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват (желат да достигнат, срещнат Лика на Аллах) и вършат праведни дела (прочистващи пороците от душата). Но те са малцина.” И си помисли Дауд (Давид), че Ние го изпитваме и след това помоли своя Господ за опрощение, и падна, свеждайки чело до земята, и се насочи към своя Господ (с думи и зрение и получи отговор).
