« стих-17 »
اصْبِرْ عَلَى مَا يَقُولُونَ وَاذْكُرْ عَبْدَنَا دَاوُودَ ذَا الْأَيْدِ إِنَّهُ أَوَّابٌ
българската транслитерация: Исбър aля ма йeкулунe уeзкур aбдeна дауудe зeл eйд(eйди), иннeху eууаб(eууабун).
И търпи онова, което изричат, и спомни си за нашия раб Дауд, притежателят на силата! И наистина той се бе отдаден (на Аллах).
