« ал-Хадид »
« стих-16 »
أَلَمْ يَأْنِ لِلَّذِينَ آمَنُوا أَن تَخْشَعَ قُلُوبُهُمْ لِذِكْرِ اللَّهِ وَمَا نَزَلَ مِنَ الْحَقِّ وَلَا يَكُونُوا كَالَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ مِن قَبْلُ فَطَالَ عَلَيْهِمُ الْأَمَدُ فَقَسَتْ قُلُوبُهُمْ وَكَثِيرٌ مِّنْهُمْ فَاسِقُونَ
българската транслитерация: E лeм йe’ни лиллeзинe амeну eн тaхшea кулубухум ли зикриллахи уe ма нeзeлe минeл хaккъ уe ля йeкуну кeллeзинe утул китабe мин кaблу фe талe aлeйхимул eмeду фe кaсeт кулубухум, уe кeсирун минхум фасикун(фасикунe).
Не настъпили време сърцата на вярващите (желаещите да достигнат Лика на Аллах) да се смирят със споменаването на Аллах и нещото, идващо от Аллах (светлината)? И да не станат като по-рано дарените с Писанието, чиито сърца след известно време закоравяха (поради това, че забравиха споменаването, прославянето на Аллах). И мнозина от тях са нечестивци.
