« аз-Зухруф »
« стих-17 »
وَإِذَا بُشِّرَ أَحَدُهُم بِمَا ضَرَبَ لِلرَّحْمَنِ مَثَلًا ظَلَّ وَجْهُهُ مُسْوَدًّا وَهُوَ كَظِيمٌ
българската транслитерация: Уe иза бушширe eхaдухум би ма дaрaбe лир рaхмани мeсeлeн зaллe уeджхуху мусуeддeн уe хууe кeзим(кeзимун).
И когато известят някого от тях за раждането на онова (момиче), което той приписва на Аллах, лицето му помрачнява и спотайва печал.
