« аш-Шура »
« стих-45 »
وَتَرَاهُمْ يُعْرَضُونَ عَلَيْهَا خَاشِعِينَ مِنَ الذُّلِّ يَنظُرُونَ مِن طَرْفٍ خَفِيٍّ وَقَالَ الَّذِينَ آمَنُوا إِنَّ الْخَاسِرِينَ الَّذِينَ خَسِرُوا أَنفُسَهُمْ وَأَهْلِيهِمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ أَلَا إِنَّ الظَّالِمِينَ فِي عَذَابٍ مُّقِيمٍ
българската транслитерация: Уe тeрахум ю’рeдунe aлeйха хашиинeминeз зулли йeнзурунe мин тaрфин хaфий(хaфиййин), уe калeллeзинe амeну иннeл хасиринeллeзинe хaсиру eнфусeхум уe eхлихим йeумeл къямeх(къямeти), e ля иннeз залиминe фи aзабин муким(мукимин).
И когато бъдат докарани (за мъчение), ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришно. А вярващите ще рекат: “Губещите в Деня на възкресението несъмнено са онези, които погубиха себе си и семействата си.” И наистина няма ли да са угнетителите в постоянно мъчение?
