« аш-Шура »
« стих-21 »
أَمْ لَهُمْ شُرَكَاء شَرَعُوا لَهُم مِّنَ الدِّينِ مَا لَمْ يَأْذَن بِهِ اللَّهُ وَلَوْلَا كَلِمَةُ الْفَصْلِ لَقُضِيَ بَيْنَهُمْ وَإِنَّ الظَّالِمِينَ لَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ
българската транслитерация: Eм лeхум шурeкау шeрaу лeхум минeд дини ма лeм йe’зeн бихиллах(бихиллаху), уe лeу ля кeлимeтул фaслъ лe кудийe бeйнeхум, уe иннeз залиминe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Нима имат съдружници, узаконяващи им във религията (вярата) онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, щеше да е отсъдено между тях. За угнетителите наистина има болезнено мъчение.
