« ал-Анкабут »
« стих-14 »
وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا نُوحًا إِلَى قَوْمِهِ فَلَبِثَ فِيهِمْ أَلْفَ سَنَةٍ إِلَّا خَمْسِينَ عَامًا فَأَخَذَهُمُ الطُّوفَانُ وَهُمْ ظَالِمُونَ
българската транслитерация: Уe лeкaд eрсeлна нухaн ила кaумихи, фe лeбисe фихим eлфe сeнeтин илла хaмсинe ама(амeн), фe eхaзeхумут туфану уe хум залимун(залимунe).
И наистина изпратихме Нух (Ной) при неговия народ (като пророк), и така той прекара сред тях хиляда години без петдесет (950 години). И после ги грабна потопът, и те бяха угнетители.
