« ал-Анкабут »
« стих-10 »
وَمِنَ النَّاسِ مَن يَقُولُ آمَنَّا بِاللَّهِ فَإِذَا أُوذِيَ فِي اللَّهِ جَعَلَ فِتْنَةَ النَّاسِ كَعَذَابِ اللَّهِ وَلَئِن جَاء نَصْرٌ مِّن رَّبِّكَ لَيَقُولُنَّ إِنَّا كُنَّا مَعَكُمْ أَوَلَيْسَ اللَّهُ بِأَعْلَمَ بِمَا فِي صُدُورِ الْعَالَمِينَ
българската транслитерация: Уe минeн наси мeн йeкулу амeнна биллахи фe иза узийe филлахи джeaлe фитнeтeн наси кe aзабиллах(aзабиллахи), уe лe ин джаe нaсрун мин рaббикe лe йeкулуннe инна кунна мeaкум, e уe лeйсaллаху би a’лeмe би ма фи судурил алeмин(алeминe).
И когато хора, казали “Ние повярвахме в Аллах!” бяха подложени на страдания по пътя на Аллах, сееха смут, все едно това е наказание от Аллах. А когато дойде помощ от твоя Господ, казаха: “Ние наистина бяхме заедно с вас!” Нима Аллах не знае най-добре това, което е вътре в световете?
