« ал-Фуркан »
« стих-18 »
قَالُوا سُبْحَانَكَ مَا كَانَ يَنبَغِي لَنَا أَن نَّتَّخِذَ مِن دُونِكَ مِنْ أَوْلِيَاء وَلَكِن مَّتَّعْتَهُمْ وَآبَاءهُمْ حَتَّى نَسُوا الذِّكْرَ وَكَانُوا قَوْمًا بُورًا
българската транслитерация: Калю субханeкe ма канe йeнбeги лeна eн нeттeхъзe мин дуникe мин eулияe уe лакин мeттa’тeхум уe абаeхум хaтта нeсуз зикрe, уe кану кaумeн бурa(бурeн).
(Идолите) казаха: “Пречист си Ти! Освен Теб, на нас не ни подобава да приемаме други покровители. Ала Ти им даде, на тях и на техните бащи, да се насладят. (Затова) те забравиха споменаването и станаха хора, заслужили гибел.”
