« ал-Кахф »
« стих-19 »
وَكَذَلِكَ بَعَثْنَاهُمْ لِيَتَسَاءلُوا بَيْنَهُمْ قَالَ قَائِلٌ مِّنْهُمْ كَمْ لَبِثْتُمْ قَالُوا لَبِثْنَا يَوْمًا أَوْ بَعْضَ يَوْمٍ قَالُوا رَبُّكُمْ أَعْلَمُ بِمَا لَبِثْتُمْ فَابْعَثُوا أَحَدَكُم بِوَرِقِكُمْ هَذِهِ إِلَى الْمَدِينَةِ فَلْيَنظُرْ أَيُّهَا أَزْكَى طَعَامًا فَلْيَأْتِكُم بِرِزْقٍ مِّنْهُ وَلْيَتَلَطَّفْ وَلَا يُشْعِرَنَّ بِكُمْ أَحَدًا
българската транслитерация: Уe кeзаликe бeaснахум ли йeтeсаeлу бeйнeхум, калe каилун минхум кeм лeбистум, калу лeбисна йeумeн eу бa'дa йeум(йeумин), калу рaббукум a'лeму би ма лeбистум фeб'aсу eхaдeкум би уeръкъкум хазихи илeл мeдинeти фeл янзур eйюха eзка тaамeн фeл йe'тикум би ръзкън минху уeл йeтeлaттaф уe ля юш'ърeннe бикум eхaда(eхaдeн).
И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете един от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого!
