« ал-Кахф »
« стих-17 »
وَتَرَى الشَّمْسَ إِذَا طَلَعَت تَّزَاوَرُ عَن كَهْفِهِمْ ذَاتَ الْيَمِينِ وَإِذَا غَرَبَت تَّقْرِضُهُمْ ذَاتَ الشِّمَالِ وَهُمْ فِي فَجْوَةٍ مِّنْهُ ذَلِكَ مِنْ آيَاتِ اللَّهِ مَن يَهْدِ اللَّهُ فَهُوَ الْمُهْتَدِي وَمَن يُضْلِلْ فَلَن تَجِدَ لَهُ وَلِيًّا مُّرْشِدًا
българската транслитерация: Уe тeрeш шeмсe иза тaлeaт тeзауeру aн кeхфихим затeл йeмини уe иза гaрaбeт тaкръдухум затeш шимали уe хум фи фeджуeтин минх(минху), заликe мин аятиллах(аятиллахи), мeн йeхдиллаху фe хууeл мухтeд(мухтeди), уe мeн юдлил фe лeн тeджидe лeху уeлиййeн муршида(муршидeн).
И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва към Себе Си, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него учител-покровител (водител, който се е усъвършенствал и му е позволено да поучава, усъвършенства и другите), който да го води.
